In the original language:

Пътуване в бъдещето 

Разказ

Аз съм Джеймс! Шестокласник съм и никак не съм от послушните деца. Случи ми се нещо доста необикновено. Ей сега ще ви разкажа! 

Често пъти аз и моят приятел Ник ходехме до стария пчеларник. Нарича се така, защото преди беше обитаван от пчели, но да не се отклонявам от темата.Това е нашето любимо място за игра! Представлява дълга петдесетметрова сграда и вътре е полуразрушено. Няма врати и прозорци и винаги, когато аз и Ник искаме да се забавляваме повече, ходим там. И така – отидохме и тогава забелязахме нещо ново –на стената беше подпряна голяма дъска с размерите на врата. Докато успея да реагирам, Ник изтича до дъската. Без да се бави, я дръпна настрана. Скрита зад нея , изведнъж се появи врата. Ник изкрещя: 

- Врата!!! 

- Забелязах!- отговорих му. 

- Да влезем ли?-попита той притеснено. - Кой знае какво има там!? 

- Иска ли питане! - викнах на свой ред. – Влизаме! 

Речено – сторено! Влязохме и видяхме стая, по- голяма от самия пчеларник. Не ме питайте как досега не сме видели това! В стаята имаше нещо като космически кораб, но с размери и вид на мерцедес. И двамата онемяхме! 

- Космическа совалка! - изпелтечих аз, а после изкрещях: - Влизаме вътре и без никакви възражения! 

- Ама ако... – измънка Ник. 

- Влизаме! 

Той понечи да каже още нещо, но се отказа и се затичахме към совалката-мерцедес. Вътре беше като кола. Наместихме се и забелязахме, че има ключ в контакта. 

- И ти ли си мислиш за същото, каквото и аз? - попитах го. 

- Да се чупим?- попита той с тънък гласец. 

Погледнах го скептично и завъртях ключа... И после всичко се обърка! Совалката, вместо да запали, се телепортира (звучи лудо, но не си измислям) и се озовахме в странен град. 

Позавъртяхме се наоколо. Всичко ми изглеждаше много странно, непознато и необяснимо. 

- Ама какво… - понечих да попитам аз. 

- Джеееееееейййййммммссссс! – изкрещя Ник. - Виж! 

Сочеше табела, на която пишеше: 

ДОБРЕ ДОШЛИ!!! ПРИЯТНО ИЗКАРВАНЕ В ЕВРОПА ПРЕЗ 2072 ГОДИНА! 

Ник ме погледна смаян: 

- Отишли сме с повече от петдесет години напред в бъдещето! 

- Мммда. Тъй и тъй сме тука, да разгледаме! 

- Ок! – съгласи се Ник. 

След кратка обиколка в Европа установих, че всички европейци говорят един език. Но това беше език, който не бях чувал преди, ама никога! Видях също, че няма блокове, а само къщички – малки, кокетни, със стъклени покриви и зелени полянки отпред. Забелязах също, че вместо коли имаше само совалки-беемвета, мерцедеси, и някакви други непознати марки. И чак сега забелязах, че са електрически. Как разбрах ли? Много просто - нямаха ауспуси! 

По улиците цареше невероятна чистота, имаше и много паркове с огромни дървета, каквито не бях виждал. Хората, когато се срещаха, си сваляха шапки и усмихнато се поздравяваха на неразбираем за мен език. А дори не се познаваха! Всякакви хора – богати, бедни, с различен цвят на кожата… Изглеждаха спокойни и щастливи. Струва ми се, че единствената правилна дума в случая е една – общност. Многолика и разнородна, и в същото време изглеждаше някак единна! Това беше една непозната за мен Европа – Европа на бъдещето! Трябва да ви кажа, че това, което видях, ми хареса! Ама много, наистина много. 

Докато се озъртах наляво-надясно, една жена мина край нас и каза: 

- Екскусимуер! 

- Моля!? - попитах недоумяващо аз. 

- Сит транзис ни муо форти!!! 

- Ъъъ, айм сори, ай донт спик европейш! 

Жената ме погледна подозрително и отмина. 

В този момент към нас приближи една мечка. Съвсем, ама съвсем истинска. Ник побеля от страх. 

- Извинявай, но откога в Европа се разхождат мечки?- попита ме той. 

- Не знам! Но това ми харесва! - отговорих. 

Тогава едно момиченце, навярно китайче, се приближи и погали мечката, а тя измърка като коте и я близна по ръката. Явно дивите животни в бъдеща Европа се разхождаха съвсем спокойно и бяха свикнали с хората! 

- Ооох, твърде много адреналин! - промъмори Ник. 

- Ами да отидем там! - посочих един игрален клуб аз. 

Отидохме там и беше многоо яко - пълно с игрални машини, огромни монитори и с всякакви 3D игри, водни пързалки и още, и още ... Това беше мечтата на живота ми! Но най – хубавото беше, че: 

-Тук не не се плаща!!! 

Постояхме в игралната зала известно време и когато излязохме, видяхме момичето, което още си играеше с мечката. 

Тогава то се приближи до мен и извика: 

-Събуди сеееееее! 

Стреснах се и подскочих. Голямата ми сестра ме будеше, като ме държеше за раменете и ме разтърсваше. 

-Ставай, закъсняваш! - изкрещя ми тя. 

В колата тя ме попита: 

- Бълнуваше нещо за совалки и за мечка, я ми разкажи! 

- Дълга, но много хубава история! Ще ми се наистина това да се случи! – казах. – Ти карай, ще я разкажа по пътя! 

 

Translated in English:

Travelling in the future 

I’m James. I’m in the 6th grade and I’m not an obedient boy at all. Something unusual happened to me. I’d like to tell you about it. 

I and my friend Nick used to go to the old bee- garden. It is called like that because it had inhabited by bees before, but I don’t want to stray from the subject. The old bee-garden is our favourite place for play. In fact, this place is a building which is fifty meters long and it is half-destroyed inside. 

There are no doors and windows as well. When I and Nick want to have fun we always go there. One day, when we went there again, we noticed something new. A plank was propped on the wall. The plank was as big as a door. Nick rushed to the plank and removed it aside. Suddenly, hidden behind the plank, a door appeared in front of us. 

“A door,” shouted Nick. 

“I noticed,” I replied. 

“Shall we enter,” Nick asked nervously. “What can be there?” 

“No need of asking,” I said. “ We are going in.” 

No sooner said than done. When we entered we saw a room which was bigger than the bee-garden itself. Don’t ask me why hadn’t we seen this so far? In this room there was something which looked like a spaceship. Its size and kind were as Mercedes. We both became dumb. 

“A space shuttle,” I spluttered. “We are jumping in and no objections” 

“But …if…,”mumbled Nick. 

“We are jumping in,” repeated I. He wanted to say something but he but he declined and we rushed to the space shuttle. Inside the space shuttle was as a car. We sat down and made ourselves comfortable when we noticed a key on the control board. 

“You are thinking of the same thing that I am thinking of, aren’t you?” I asked. 

‘’Shall we slip out?” said Nick. 

I looked at him sceptically and turned the key. Then everything went wrong. The space shuttle didn’t start , it just teleported. We landed in a strange town. All around was unknown , strange and unexplainable. 

“But … what…” , I tried to ask. 

“Jaaaaaaames,’’ shouted Nick. “Look at” 

He was pointing a sign where this was written: 

WELCOME! HAVE A NICE TIME IN EUROPE IN 2072! 

Nick looked at me in amazement. “We went fifty years forward in the future!’’ 

“Yes, ’’ I said. “We are here. How about seeing the sights?’’ 

“OK,” agreed Nick. 

After a short tour of Europe I found out that all people speak in the same language. But it was a language that I hadn’t heard before. I also saw that there weren’t any buildings of flats. There were houses- small, nice with glass roofs and lawns in front of them. I noticed that instead of cars there were space shuttles- Mercedes, BMW and some other brands that I didn’t know. I noticed that all space shuttles were electrical. How did I realize this fact? They didn’t have exhaust- pipes. 

The streets were extremely clean. There were too many parks and the trees were very big and some of them I hadn’t seen before. The people who were walking in these parks were greeting each other smiling and raising their hats . They were speaking in language that I didn’t know. Those people even didn’t know each other. They were different- rich and poor; black , yellow and white. 

They were calm and happy. It seemed to me that the only correct word for all that was - community. 

Europe- many- sided and diversity but at the same time united. This Europe was unknown for me , Europe of the future! I’d like to say that what I saw I liked it very much. While I was looking round , a woman passed by us saying , “Excusimuer!” 

“I beg your pardon!” I was puzzled. 

“Sit transit ni muo fonty!” said the woman. 

“I am sorry , but I don’t speak European language.” I managed to say. 

The woman looked me suspiciously and went on her way. At that moment a bear came near to us. Nick turned white by fear. 

“In Europe bears walk around! Since when?” ejaculated Nick. 

“I don’t know but I like it.” I replied. 

Then one girl, probably Chinese, came near to the bear and caressed it. The bear purred as a cat and licked girl’s hand. Obviously, wild animals were walking freely in future Europe. 

“Oh, too much adrenaline,” murmured Nick. 

“Let’s go over there!” I pointed one playing club. 

We went there and it was a big fun. There were playing machines , enormous monitors , many 3D games, water slides and more ,and more… It was the dream of my life. The best thing was that we could use all that absolutely free. When sometime later we left the playing club , in the street we saw the same girl, who was still playing with the bear. Then this girl came nearer to me . 

“Wake up !” said the girl. 

I startled and jumped. It was my elder sister. She was holding my arms and shaking me. 

“Get up! You are late!” she shouted at me. 

Later in the car she asked me , “ You were talking in your sleep about some space shuttles and bears. Tell me about this!” 

“It’s a long story but very beautiful. I wish it would happen in the future. You just drive. I’m going to tell you on the way.” I said.