In the original language:

Пътешествие с дрон и хляб за един лев 

Странно! Не съм бил на училище, не съм се събуждал рано, пък си легнах толкова изморен! А е събота! Целия си ден изкарах на таблета и се разтоварвах с игри. И така - легнах си рано-рано, както казва баба ми - с кокошките. Лежа си аз в леглото, мисля си за мои неща и вече се унасях в сладка дрямка. Изведнъж обаче се сещам , че майка ми поръча да купя хляб и ми остави един лев. Скочих. Трябва да купя! Как обаче да отида до магазина, вече е тъмно! 

Изведнъж чувам глас: 

- Ела , качи се при мен! Ще ти помогна да намериш хляб! 

Поглеждам през прозореца и виждам пред къщата спрял дрон. Чудна работа! Е, кажете ми, как да не отида да го видя отблизо? На него пишеше „ Trips with magic drone – само по поръчка! “ Качих се, а той изглежда само мен чакаше. Литнахме. Най-близкият до нас магазин беше затворен, затова продължихме да летим. 

От високото се видя земя с форма на ботуш. Италия! Ехейййй, колко бързо пристигнахме! Друго си е да имаш дрон и да летиш където си искаш! Сигурен съм, че в бъдеще това ще е най-важният транспорт! Снижихме се и кацнахме на един дрон - паркинг точно до някаква пекарна. Влязох вътре и поздравих: 

- Hello! Can I have a loaf of bread, please!? 

Продавачът с усмивка ми предложи фокача . 

- Оne euro, please! 

Ха сега! Какво да правя? Аз имам един лев. Не става! Обърнах се и тръгнах към изхода, но зад мен долетя гласът му: 

- Хей, момче, върни се! Сигурно си много гладен, затова ще ти подаря една фокача! 

Благодарих искрено и излязох. Опитах, на мен ми хареса, но баща ми едва ли щеше да одобри този вкус. Той харесва нашия, българския хляб! Казва, че това е най-важната храна на трапезата. Хубаво, ама като няма друг? 

Дронът послушно ме чакаше. Литнахме отново. Морето блестеше на лунната светлина и всичко беше толкова спокойно! Пред мен като на длан се разстилаше Европа. Нашата Европа! 

Казваше госпожата, че Европа е красива и многолика, че това е общност от хора, които си помагат взаимно, помагат и на другите в беда, но досега това не го разбирах! Ето как ми помогна пътуването с дрон – веднага ми стана ясен урокът за Европа! Ама добре, че знам английски език! Иначе как щяхме да се разберем? 

Докато си мислех за това, се спуснахме надолу. Кацнахме в едно окъпано от светлини градче в Испания. Спряхме пред една пекарна. Поисках един хляб, те ми предложиха тортиля - струваше едно евро. С моето левче не можех да си позволя! Омърлушен тръгнах към изхода , но любезният продавач ми викна и ми подари една тортиля. Благодарих, опитах я и много ми допадна. Харесах и хората – спокойни, усмихнати, слънчеви! Някой ден ще се върна отново тук, бях сигурен в това! 

Продължих по пътя си с моя български дрон към Португалия. Кацнахме в едно малко градче. Там, в местната пекарна, влязох с гръм и трясък и поисках един хляб. 

- За съжаление нямаме пшеничен хляб, но можем да Ви предложим сладък царевичен хляб. Той струва едно евро. 

Отново едно евро! Отказах с тъжна физиономия. Как така да не мога да намеря хляб като нашия, българския? Продавачът обаче, виждайки тъгата ми, отряза парче от царевичния хляб, уви го в мека хартия и с усмивка ми пожела приятен път. 

- Много благодаря! – казах. - Много сте любезен! Искам така да ме посрещат и изпращат и в нашите магазини! И без да ме питат кой съм, коя е майка ми или баба ми! 

Върнах се в дрона и поех към България. Тъкмо вече приближавах към моето родно място, когато усетих как някой ме бута : 

- Алекс, Алекс, купи ли хляб? 

Беше баща ми. Той пък кога се качи в дрона? Или….. Или всичко е било сън! Не, не ми се вярва, беше съвсем истинско! 

Станах , хукнах към кухнята , за да му разкажа какво се е случило. Когато влязох, видях на масата увитите в хартия фокача, тортиля и царевичен хляб. Баща ми си похапваше доволно и ме потупа по рамото. 

- Браво, купил си чудесен хляб! Откъде го намери? 

Олекна ми , но как искам в бъдеще да има разнообразие в магазините, макар и да са в малки населени места , всички да сме единни и да си помагаме един на друг, да помагаме на изпаднали в беда хора – както любезните продавачи помогнаха на мен, и разбира се, всичко да струва по едно евро! Това е добре, ама да има и от нашия хляб в другите страни! 

А що се отнася до въпроса на баща ми …. Какво можех да му отговоря? Че съм пътувал с дрон из Европа, за да купя хляб? Едва ли щеше да ми повярва! Най-много да каже, че игрите на компютър съвсем са ме объркали! Затова само промърморих: 

- Магия, тате, магия! 

 

Translated in English:

Journey by drone and bread which costs one lev 

It’s strange. I haven’t been at school, I haven’t woken up early but I went to bed so tired. And today is Saturday! All day I was on the tablet and I relaxed playing computer games. I went to bed too early- as my Granny says , “ You go to bed with the sun.” I’m lying in the bed, thinking of my things and I was growing sleepy . Suddenly, I recalled that mum had told me to buy a loaf of bread. She had left me one lev. I jumped out of the bed. I should buy a loaf of bread. How can I get to the shop? It’s dark outside. 

Unexpectedly, I heard a voice , “ Come, jump here, I will help you to find out some bread! 

I looked through the window and I saw that there was a drone in front of the house. 

How funny! I couldn’t help seeing the drone from a short distance. There was written , “ Journeys by a magic drone- only to order.” I jumped in. It seemed that the drone was waiting for me. 

We flew. The nearest shop was closed and we continued flying. While we were flying, I saw land which looked like a boot. Italy! We arrived so fast. I thought it was wonderful that I had a drone and I could fly everywhere. I ‘m sure that in the future it’s going to be the most important way for travelling. We landed at a drone parking lot next to a bakery. I entered there and said , ‘’ Hello! Can I have a loaf of bread, please!” The seller smiled at me and offered me focaccia. “One euro, please!” 

What could I do! I had no euro, I only had one Bulgarian lev. I turned around and went to the exit.I heard seller’s voice, “ Hey, little boy , come back! I am sure that you are hungry. I will give you one focacha.” I said , “ Thank you very much” and I left. I tried the focaccia , I liked it. Unfortunately, my father wouldn’t have approved this kind of bread. He likes our, the Bulgarian bread! My father always says that the bread is the most important food. But there wasn’t other bread. 

The drone was waiting for me. We flew again. The sea was shining under the moonlight and everything was so calmly. Europe was clearly visible. Our Europe! 

Our teacher often tells us that Europe is beautiful and variegated. Europe is a community of people who help each other, they help others when they are into trouble. I couldn’t understand this so far. I thought that already I could understand! This travelling by drone helped me to learn the lesson for Europe. 

I am glad that I speak English. Otherwise I couldn’t understand the people in Europe. 

Meanwhile, the drone let down. We landed at a small town in Spain which was bathed in light. We stopped in front of a bakery. I asked for a loaf of bread. They suggested me tortilla. It cost one euro. 

I had only my Bulgarian lev, I couldn’t buy that tortilla. Down in the mouth I went to the exit. The seller was very kind. He gave me one tortilla. I was so grateful to him. I ate a piece of tortilla and I liked it very much. I liked the people as well- they were peaceful, smiling and sunny. I knew that one day , I would come back. 

Then I was on my way by my Bulgarian drone. Next stop was Portugal. We landed at a small town. At one local bakery I wanted to buy a loaf of bread. The baker said, “ We haven’t any wheaten bread left but we have sweet maize bread instead. It costs one euro.” One euro again. I refused it with my sad smile. Why I couldn’t find the bread like ours, the Bulgarian one? The baker noticed my sadness. He sliced a piece of this sweet maize bread,he wrapped it in paper and smiling at me , he wished me a nice trip. “You are very kind’, I said. 

I would like the sellers in Bulgaria treat me like that. They shouldn’t ask me who my parents are. 

I came back on my drone and we flew to Bulgaria. We almost reached my home town when I felt that somebody touched me. ‘’Alex, did you buy any bread?” It was my father. Was he here with me , on the drone ? Or was that all just a beauty sleep? But it was real. 

I got up and rushed to the kitchen. I wanted to tell my father for my journey. I saw on the kitchen table , wrapped in paper three things-focaccia, tortilla and maize bread. My father was eating happily and patted me on the back. “You have bought sweet- smelling bread. Where did you find it out?”, he said. 

I felt relief. I would like in the future there will be variety in the shops, even in small towns and villages. I have a dream - all the people to help each other , to help those who are into troubles, all of us to be united. I would like everything in the shops to be sold for only one euro. I hope that in other countries they will sell our, the Bulgarian bread. 

My father’s question! What could be my answer ? Could I tell him that I had travelled in Europe to buy some bread? He wouldn’t have believed me. He would have said that computer games had embarrassed me a little bit. That’s why I said quietly, “ Magic, dad, Magic!’’